Design a site like this with WordPress.com
Първи стъпки

Японистът Братислав Иванов: Като студент най-много ме затрудняваше произношението на езика

Представям Ви интервюто си с един от първите японисти в България – Братислав Иванов.

Какво е било нещото, което го е затруднявало в езика, когато е бил студент, възможно ли е да не се прави сравнение между българската и японската култура, защо чак през 2022 г. се проведе матура по японски език и коя е новооткритата от него японска картина, която е част от новата му книга „История на японското изкуство“, прочетете в статията по-долу.

Изказвам искрени благодарности към екипа на 18 СУ „Уилям Гладстон“ за разрешението да заснемем това интервю в сградата на Българо-японския културен център.

Иванов сенсей, Вие сте един от първите японисти в България. Когато започвахте да учите езика, а впоследствие и да го преподавате, вярвахте ли, че българите ще имат толкова голям интерес към Източна Азия?

Трудно е да се предположи към какво какъв интерес ще има, но специално към Япония българите винаги са проявявали повишен интерес. Мнозина са ме питали защо е така, но на мен ми е трудно да го обясня.

Когато сте бил студент какво за Вас е било най-трудно при изучаването на японския език – в граматиката, определен йероглиф или някакви културни и исторически особености, а какво Ви се е отдавало с лекота?

Мисля, че граматиката винаги ми се е отдавала. Имам специален интерес към нея и към културата, историята. Доколкото съм имал проблеми, те са били свързани с произношението, фонетиката, особено с ударението, защото учех японски във време, в което техническите нововъведения не бяха такива каквито са сега. Почти нямаше възможност да се слуша естествена японска реч.

Както ти е известно, аз учих в Московския държавен университет – Института за страните от Азия и Африка. За времето си там имаше добре оборудван фонетичен кабинет, но с такива магнетофони, каквито сегашното поколение не може дори да си представи. Затова беше доста сложно. От преподавателите, само един беше носител на езика, с който имахме сравнително малко часове.

Транскрипцията, която се използва в Русия, така наречената „поливановска транскрипция“[1], се основава на една японска транскрипция, утвърдена от Кабинета на министрите през 1937 г. След окупацията на Япония е заменена с английската транскрипция, която е добре позната за всички.

Никоя транскрипция не предава точно значението, но по мое мнение руската е по-специфична. Например в „сукоши“ (すこし) руснаците транскрибират „ши“ като „си“, „чи“ го транскрибират като „ти“. Това също беше известен проблем, при все това обаче трябва да отбележа, че преподавателите ми бяха добри, мотивирани и добре подготвени. Имаха добро отношение и към мен като чужденец, и към работата си изобщо. Аз съм им дълбоко благодарен.

На какво се стараете да научите своите ученици? Кой е съветът, който винаги им давате?

Моят съвет е да се учи с разбиране и човек да си намери мястото в Японистиката, защото тя е твърде пъстра – от история и култура, до език, граматика, писмен и устен превод. Всичко това са различни дейности, които се основават на знанието на езика, познаването на културата и обичаите. Важно значение имат и междукултурните различия. Човек трябва да намери своето място и да реши с какво точно ще се занимава.

За първи път през 2022 г. у нас се състоя държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по японски език. Какво е мнението Ви за това решение от страна на МОН? Закъсняло ли е то?

За такъв изпит се говореше от много отдавна. Преди да заминат на своите дипломатически мисии в Япония, някои български посланици се допитваха и интересуваха какво биха могли да направят за обучението по японски език. Винаги съм подкрепял идеята японският език да стане един от езиците, по които да може да се полага държавен зрелостен изпит. Но те бързо забравяха това, за което сме говорили. Спомням си, че приживе българският посланик в Токио академик Благовест Сендов, лека му пръст, беше много мотивиран да предприеме подобна стъпка, но нямам информация през онези години да са били предприети някакви мерки.

Така или иначе се стигна до такъв изпит, макар че доколкото знам на него се е явил само един човек. Аз лично не се занимавам пряко с това, но дочух от своите колеги, че самата матура все още не е качена на сайта на Министерството на образованието и науката. Все още не е утвърден самият изпит. Знам, че при изготвянето му, между учителите по японски език и преподавателите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е имало добри работни отношения. Но така или иначе, никой от тях няма представа какво точно представлява изпитът който е даден – какво е съдържанието му, какви елементи е имало, което не говори за добра организация. Именно поради тези причини, се притеснявам да не стане така, че едно добро начинание да се провали още в самото си начало.

– Аз разговарях с единадесетокласници и дванадесетокласници, които сега изучават японски език и те бяха на мнение, че за да решат дали да отидат на такава матура, искат да видят примерен вариант или миналия, който се е паднал на изпита. Но тъй като, както Вие казахте, държавният зрелостен изпит (ДЗИ) не се е качвал на сайта на МОН, няма как да се разбере какво е съдържанието, каква е трудността. Интервюирах единствения зрелостник, който е държал матурата по японски език и той ми разказа, че нивото по-скоро е за N2 (на международния сертификат за ниво по японски език – Japanese Language Proficiency Test (JLPT)[2]. Откъм граматика въпросите били до по-ниското ниво – N3, но текстовете се оказали изключително сложни. Имало е научни текстове, свързани с Ковид-19 и той лично изпитал затруднения при компонента от изпита, свързан с четенето.

Моето лично мнение е, че държавният зрелостен изпит трябва да е в рамките на N3, тъй като това е достатъчно високо ниво. Аз мисля, че не всички студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ завършват образованието си с положен изпит за ниво N3 на JLPT. Те завършват бакалавърската си степен, но не съм сигурен, че всички до този момент са взели въпросното ниво, въпреки че има и такива, които са изкарали успешно и най-високите нива – N2 и N1.  По никакъв начин не съм ангажиран с подготовката и провеждането на държавния зрелостен изпит по японски език, но мисля, че имам право да изкажа своето мнение.

Японската държава премахна визовия режим за посещения до 90 дни за страни членки на Европейския съюз (ЕС). Според Вас това би ли спомогнало за по-голям досег до Страната на изгряващото слънце?

Премахването на визовия режим е винаги добра стъпка за междукултурните и междудържавните отношения във всеки един аспект. Със сигурност това ще подпомогне и за мотивацията при изучаване на японския език и още повече ще подпомогне възможността ученици и студенти, изучаващи японски език, да отидат до Япония и да видят естествената среда, в която се употребява този език.

Най-новата Ви книга „История на японското изкуство“[3] съдържа 218 илюстрации на японски артисти, сред които е и непознатата у нас картина „Портрет на българско момиче“, дело на художника Хякутаке Канеюки – един от пионерите на западния изобразителен стил в Япония. Разкажете ни повече за този сборник.

Този портрет на българско момиче е от доста ранен период – 1882 г. Много малко се знае за него, но това е един от най-ранните контакти между японец и България. Разбира се, ние знаем за един японски офицер[4], който се е сражавал в Руско-турската освободителна война. Освен това, един писател е преминавал през България на път за Русия, където е искал да се срещне с Лев Толстой. Но тази картина е нещо изключително

Има още един портрет на българска жена, но за да не претрупвам книгата с много портрети, реших в „История на японското изкуство“ да включва единствено „Портрет на българско момиче“, тъй като въпросът с авторските права на другото произведение е сложен Нито доц. Евгений Кандиларов и Вера Стефанова, които написаха книгата за българо-японските отношения[5], са попадали на някакви сведения за тази картина, нито пък аз самият съм чувал някъде. Тя не е известна в България.

Без да познава историята на страната, културата и изкуството, както и митологията, човек не може да разбере японците. За всеки японист е добре да има подобни познания.

За човек, който е пътувал много, как успявате да съхраните баланса да не сравнявате културата, обществото, политиката и начина на живот на две толкова различни страни като България и Япония?

Винаги, когато са ме питали, съм цитирал една мисъл на известния философ и лингвист Вилхелм фон Хумболт[6], който говори за езика, но аз бих го разширил върху културата, изкуството, отношенията с хората, че всеки език описва около човека, който го говори един кръг. И човекът може да излезе от въпросния кръг, само като влезе в друг такъв кръг. Тоест един и същ човек не може едновременно да се намира и в двата кръга. Има много поговорки на тази тема, като например „В Рим бъди като римляните“, затова „В Япония бъди като японците“ и разглеждай тяхната култура в нейния контекст, а не я сравнявай с българската. Не бива да се чудим по какъв начин и защо японците правят дадено нещо, тъй като това е част от тяхната култура. Не можем да разглеждаме японската култура в контекста на българската. Можем да ги сравняваме въз основа на общи критерии, но съм категоричен, че никоя култура не е нито по-добра, нито по-лоша от някоя друга.

Коя е книгата, която винаги препрочитате, мисълта, която изниква в ума Ви и хайку произведението, за което се сещате, когато се чувствате душевно изгубен?

Този въпрос го задават често. Никога не ми е било възможно да отговоря еднозначно. Кой български писател ми е любим? Не мога да кажа дали обичам повече Йордан Йовков или Елин Пелин. Особено се затруднявам при поетите, тъй като всички до един със своето творчество, са великолепни. Но ако трябва да посоча един любим свой поет, то това е Атанас Далчев. Неговото творчество придоби по-голяма популярност едва напоследък. От съвременните поети харесвам Борис Христов, с който сме родени в една и съща година, и може би затова гледаме по сходен начин на живота.

Що се отнася до японските писатели – определено Акутагава Рюноске[7] ми е любим. От японските поети се възхищавам на тримата големи – Кобаяши Исса[8], Мацуо Башьо[9], Масаока Шики[10], тъй като съм превеждал главно хайку поезия, която много обичам. Като че ли най-близко до моя мироглед е творчеството на Кобаяши Исса. Той е поет-страдалец, неговият живот е бил една истинска трагедия, но въпреки това, Исса съумява да успокои всяко живо същество, не само хората, но и дори презрените твари и всевъзможните буболечки.

Пример за това е неготово хайку:

Някои превеждат вместо буболече – цикадии, което звучи по-възвишено. Но имайки предвид отношението на Исса, повече се доближава думата за „буболече“, тъй като той не търси красотата, а душата на всяко едно същество. „Накумамуши“ би могло да се преведе и като „цикада“, но те си имат свое име – „семи“. Разбира се, в поезията е невъзможен буквалният превод. Исса разбира прекрасно както тъгата, така и радостите на живота. Тъжната страна описва по следния начин:

Тези три хайку произведения напълно илюстрират стила и темите, за които е писал Кобаяши Исса.

– Благодаря Ви за това интервю! Искам да благодаря и на екипа на 18 СУ „Уилям Гладстон“ за разрешението да заснемем това интервю в сградата на Българо-японския културен център[11], където самата аз съм имала честта да ми преподавате в началото на гимназиалния етап.

Много обичам 18 СУ „Уилям Гладстон“ заради колегите и учениците си, и заради годините, през които преподавах тук. Мисля, че за училището не е никакъв проблем да подпомогне нещо такова, тъй като то приветства такива дейности. И аз ти благодаря, Вики, и ти пожелавам успех!


[1] Евгений Поливанов – един от основателите на съветската социолингвистика, създателят на оригиналната теория за езиковата еволюция, автор на много трудове за езиците на Изтока (по-специално създателят на използваната руска транскрипция за японски език). 

[2] Тестът за владеене на японски език или JLPT е стандартизиран тест, съобразен с критерии, за оценка и сертифициране на владеене на японски език за хора, които не са носители на езика, като обхваща езикови познания, способност за четене и способност за слушане. Покрива пет нива. Петото е най-ниско, а първото – най-високо. (N5-N1).

[3] Иванов, Братислав. История на японското изкуство. София: „Книгомания“, 2022.

[4] Сейго Ямазава участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като представител на Японския император в Действуващата Руска армия на Балканския полуостров и военен кореспондент. По свое желание е назначен за командир на взвод в руска военна част от състава на Западния отряд. Проявява се при третата атака на Плевен. Награден е с орден „Свети Владимир“ IV ст. с мечове и бант и с румънски отличия.

[5] Стефанова, Вутова Вера. Кандиларов, Евгений. България и Япония: Политика, дипломация, личности и събития. София: „Изток-Запад“, 2019

[6] Вилхелм фон Хумболт германски филолог, философ, лингвист и държавник

[7] Рюноске Акутагава е японски писател, класик на модерната японска литература. Разказите за живота в средновековна Япония му носят истинска популярност: „Вратата Рашомон“ (1915), „Носът“ (1916), „Параванът с картини от ада“ (1918).

[8] Кобаяши Исса – японски поет и светски будистки свещеник. Известен е със своите хайку стихотворения и дневници. Псевдонимът, под който пише означава „чаша чай“.

[9] Мацуо Башо – японски поет, най-известният представител на поезията от периода Едо. Приживе е популярен главно с работите си в колаборативния жанр „хайкай“. В наши дни е признат за майстор на кратката форма „хайку“.

[10] Масаока Шики – японски поет, писател и литературен критик през периода Мейджи. Шики се счита за основна фигура в развитието на съвременната хайку поезия, от която написва близо 20 000 строфи през краткия си живот.

[11] Българо-японският център за образователен и културен обмен отваря врати през учебната 2007-2008 г. Центърът е изграден по инициатива и проект на 18 СУ „Уилям Гладстон“ и е финансиран от японското правителство. В него се обучават ученици от японските паралелки от начален и гимназиален етап на обучение. Провеждат се и извънкласни занятия свързани с японската култура. Ежегодно в центъра се провеждат и дни на японската култура – „Бункасай“ (文化祭).

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: